Факт е, че мнозинството от управляващите или т.н. "decision makers" (хората, които вземат решения) в държавата са израстнали и следователно възпитани поне през половината от живота си във времената на т.н. комунизъм.

          Също така доминиращото мнозинство от популацията на България е израстнала във времената, в които Марксическите идеи са били на почит и доминиращи като философска доктрина.

          Ние, останалите, които сме родени след промените, въпреки, че не сме били възпитавани в духа на социализма, може да се каже, че също сме се докоснали от части от него, тъй като сме прекарали значителна част от времето си именно с поколението, което е било възпитано и носи ценностите на социализма.

          Какво се случва днес?

          Ясно е, че пандемията се разразява най - пагубно в държавите, за които капиталът и страхът от материални загуби е най - значим. Също е ясно, че значимостта, отдавана на парите е водещата причина за дехуманизацията на капиталистическите общества. При тях от водещо значение е не здравето и живота на хората, а именно печалбата и икономическия просперитет на държавата. Именно за това в тези държави загубата на живот е най - голяма. Сякаш днес гледаме сценарии на случващото се, все едно писан от Карл Маркс. Именно парите са тези, които са причина човешкият живот да има второстепенно значение, пред здравето и живота на хората. Именно непознаващите Маркс общества си дават сметка, че икономиката е движена от хората, а не от "невидимата ръка на пазара" и осъзнават, че без хора, парите нямат значение.

          Преди пандемията често чувахме критики, че социалистическите общества стигат до свръхморализаторстване и фалшиво извисяване на Марксовата доктрина, като често думата свръхморализаторстване беше заменяна с думата "диктатура".

          Нас, поколението, родено след промените, ни беше обяснявано, че сме по - свободни от нашите родители, защото имаме право да се възпротивяваме срещу статуквото. Обясняваха ни, че имаме по - добри условия и способи на критическа оценка към реалността, именно защото никой не ни кара да учим Маркс на изуст. Обясняваха ни, че сме по - щастливи от своите родители, защото те са имали ограничени условия за потребление. И всичко това е вярно. Но с тази разлика, че ние се възпротивяваме не срещу статуквото, а срещу всичко, което е насреща ни, поради простата причина, че статукво няма; поради простата причина, че ние самите не знаем какво означава и в какво се изразява думата "статукво". Ние имаме свободата да изразяваме нашето критическо становище, но нямаме нужните познания и умения за да го правим. Не защото сме се родили по - глупави. А защото ни липсва другата гледна точка. Не вярвам, че някой е способен да научи "Капиталът" на изуст. И, да, може би съвременните методи на преподаване на хуманитарни науки са по - добри в някои отношения. Но не вярвам, че критическата оценка на даден текст се постига без познаването на детайлите на самия текст. Идеята за дамгосващата сила на цензурата по времето на социализма ми звучи не като отричане на свободното слово, а като дефицит на системата да бълва логически неиздържани твърдения.

          Така например днес, в така нареченото "свободно" време, всички ние се борим с явлението "фалшиви новини". Това само по себе си доказва, колко много усилия влагаме всички ние днес за да можем да различим лъжата от истината.

          И, да, може би ние сме по - щастливи от нашите родители. Не заради друго, а защото всичко, което се изисква от нас е да потребяваме. И ние потребяваме всичко, което е възможно да бъде потребено - от материалното до нематериалното. И даже не ни пука дали нещо е фалшив продукт или истински. Именно, защото сме под наркозата на свободата и лесния живот. Свободни сме да критикуваме, но сме твърде обръкани и немощни пред свободата, наречена "fake news".

          Защо именно Маркс ни е на помощ в тази трудна ситуация?

          От една страна нашите родители са тези, които познават Маркс и всичко, свързано с онова време. От друга страна те познават и времената на прехода - онези времена, в които парите изгубиха стойността си в буквалния смисъл. Те не просто познават тези времена. Те бяха тези, които оцеляваха и ни харанеха въпреки липсата на пари.

          Днес въпросът за икономиката също е актуален. Само, че ако след 1989 въпросите за физическото оцеляване засягаха основно страните от "Варшавския договор", то днес това е въпрос, който мъчи целия свят.

          До момента изглежда, че именно страните от бившия "Варшавски договор" направиха правилния избор. За разлика от развития, богатия и добре построен капиталистически Запад, бившите социалистически републики поставиха именно човешкия живот над парите. Въпреки, че във всички тези държави, за тридесетте години перестройка се обособиха едри и дребни капиталисти, никой не тръгна да защитава капитала си в името на живота и здравето на хората. Даже напротив. Дори и най - големите и мразени от народа олигарси показаха човешки облик и милосърдие. Всички вкупом се обединиха и започнаха да спасяват родината си, точно като по учебник от преди 30 години - всеки според възможностите си и на всеки според потребностите. Всички хора, от които зависи нещо, правят усилия именно в полза на сънародниците си, отново като по учебник по политикономия. Политическата принуда е в посока на "свободното сдружаване на индивидите", а не в посока на индивидуалното спасение на човека от обществото.

          Тези, от които зависи икономиката днес, освен, че носят Марксистки морал, познават и другата страна на монетата. Те са тези, които ни хранеха и търсеха начини за препитание по време на гладния преход. Те са тези, които вече знаят какво е мизерията и не се страхуват от нея. Именно липсата на страх у всички тях провокират желание не за оцеляване и индивидуално спасение от мизерията, а за начини за справяне чрез общи усилия с бъдещите финансови затруднения, които ни предстоят.

          Марксизмът живее все още чрез делата на всички онези, които го познават. Осъзнато или не, те го следват и това е само в наша полза. В полза на онези, които го отричаме, ругаем срещу неговото статукво без да го разбираме и смятаме, че сме всемогъщи в света на капитализма. Но всички ние сме благодарни и със запазени живот и потребителски навици, именно защото някога Маркс се е учел на изуст.